7.05.2007 г., 9:26

Отречи се от фалшивите икони

639 0 1
Отречи се от фалшивите икони

Аз мислех, че за света няма правила,
правим високи крепости от душите си.
Строим стени, отглеждаме войни-деца
и разбиваме бавно и жестоко дните си.

Аз мислех, че всеки може да се влюби,
да създава само живот и радост сред нас,
но как се обръща живота, когато загубим
сърцето си и над себе си нямаме власт.

Аз мислех, че животът ще ми поднесе
нещо необикновено, нещо вече различно,
но останах излъган, затворен в страхове,
без желание някой друг, освен мен, да обичам.

Аз мислех, че искам да не живея сам,
но ето, че съм отново прикован в тъмнина.
Сякаш нечий образ все ме тегли натам
със своята нежност и вълшебна тишина.

Отречи се от фалшивите икони -
Божественият дъх на милиони,
закотвен си в дъното на пропастта.
Приеми да следваш своите закони,
нека с теб пак бъдем шампиони
в живота, любовта и в страстта.

Аз мислех, че времето работи срещу мен.
Моите грешки се трупат вече с години.
Преминах през всичко, отново изтощен
от новите ми лични битки непримирими.

Но каквото и да мисля, съдбата ще ме промени.
Винаги бягащ,
винаги търсещ,
Каквото и да поискам, светът ще се завърти,
винаги свободен от себе си.
Каквото и да стане, ти само помни
Как да обичаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "строим стени" = затваряме се в себе си
    "отглеждаме войни-деца" = неправилно възпитаваме децата си, карайки ги да бъдат сурови, като нас самите
    "разбиваме бавно и жестоко дните си" = унищожаваме чисто човешките добродетели, и се оварваряваме...
    Нещо друго?

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...