Напускаш ме? Тъй скоро?
Нима настъпи тоя ден
- стъпките ти уморено
да заглъхнат вън, на двора?

Отиваш ли си? Е, сполай!
Днес разделя ни светът,

ала чудно с теб, признай,

живяхме гръд до гръд.

Добре си поживяхме двама...
Ала потъмняха розите
и от нашта малка симбиоза
полза, душо, вече няма.

Тръгваш? Няма да те спра!
На тая сбирщина поемите
не струват пукната пара,
когато, клета моя, тленното


отрича своята душа.