Напускаш ме? Тъй скоро?
Нима настъпи тоя ден
- стъпките ти уморено
да заглъхнат вън, на двора?
Отиваш ли си? Е, сполай!
Днес разделя ни светът,
ала чудно с теб, признай,
живяхме гръд до гръд.
Добре си поживяхме двама...
Ала потъмняха розите
и от нашта малка симбиоза
полза, душо, вече няма. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse