19 oct 2013, 19:58 2013-10-20T11:51:41+03:00

Отричане

Poesía » Otra

593 0 1

Напускаш ме? Тъй скоро?
Нима настъпи тоя ден
- стъпките ти уморено
да заглъхнат вън, на двора?

Отиваш ли си? Е, сполай!
Днес разделя ни светът,

ала чудно с теб, признай,

живяхме гръд до гръд.

Добре си поживяхме двама...
Ала потъмняха розите
и от нашта малка симбиоза
полза, душо, вече няма.

Тръгваш? Няма да те спра!
На тая сбирщина поемите
не струват пукната пара,
когато, клета моя, тленното

отрича своята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

daninad (Дани)

2013-10-25T19:06:14+03:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0