Отричане
Напускаш ме? Тъй скоро?
Нима настъпи тоя ден
- стъпките ти уморено
да заглъхнат вън, на двора?
Отиваш ли си? Е, сполай!
Днес разделя ни светът,
ала чудно с теб, признай,
живяхме гръд до гръд.
Добре си поживяхме двама...
Ала потъмняха розите
и от нашта малка симбиоза
полза, душо, вече няма.
Тръгваш? Няма да те спра!
На тая сбирщина поемите
не струват пукната пара,
когато, клета моя, тленното
отрича своята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
