Отричане
Напускаш ме? Тъй скоро?
Нима настъпи тоя ден
- стъпките ти уморено
да заглъхнат вън, на двора?
Отиваш ли си? Е, сполай!
Днес разделя ни светът,
ала чудно с теб, признай,
живяхме гръд до гръд.
Добре си поживяхме двама...
Ала потъмняха розите
и от нашта малка симбиоза
полза, душо, вече няма.
Тръгваш? Няма да те спра!
На тая сбирщина поемите
не струват пукната пара,
когато, клета моя, тленното
отрича своята душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
