djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
26 jul 2013, 14:03

Отронена сълза 

  Poesía » Otra
1226 0 33

Всяка рана след време зараства
заличена след многото дни.
Само болката тихо пораства
и в душата  безцветно цъфти.
Да, боли от любов, от раздели,
от  потъпкани чувства без жал,
от обида, от приятел уж верен,
дето в гръб ти забива кинжал...

Но една с черни лапи те сграбчва -
свидна рожба загубиш ли някога.
Тази мъка зловеща те смачква,
а сърцето умира посякано.              
И потъваш в най-страшната яма,
мъртвожив си (доскоро човек)
"Но защо, как...?" - крещиш. Вече няма
смисъл нищо, за жалост... и лек.

 

Затова, Боже, моля те, много!
Опази всички малки слънца.
Не почерняй семейства отново.


... паля свещ и отронвам сълза.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разплака ме...
  • Благодаря, Нина, Динко!
  • много силно!
  • Дано Господ те чуе, Жани!
    Разчувства ме...
  • Дано, Наде, дано...
    Веси!
    Благодаря ви!
  • Дано всички малки слънца, които угаснаха за толкова кратко време, са отишли на по-хубаво място. Жесток е светът, в който живеем!
  • !!!...
  • Да, Джейни, от там тръгна всичко, много ми е мъчно за нея, ужасно много
    Мимка, М.:* благодаря ви!
  • Голямо сърце имаш!
    Поела си болката на Таничка, и си я превъплатила в стих...
    Съпричастна с Таничка, и с теб!
  • Амин!!!
  • Благодаря Мони, Минче!
  • Бог да пази всички малки слънца на България, Жани!
    Паля свещ и отронвам сълза!
  • И аз, паля свещ за всички малки Слънца!
  • Благодаря Роси, Раде!
  • Само болката тихо пораства
    и в душата безцветно цъфти...Не може да се каже по–точно!Споделям мислите и настроението ти и тихичко ти ръкопляскам!
  • И аз се присъединявам към молитвата ти, Жани...
  • Благодаря за съдържателните и прочувствени коментари!

    ( Боженски, отварям скобка за теб, макар да знам, че не бива да го правя тук. Понеже усетих в думите ти някакво огорчение. В предният си коментар съзнателно написах думата "светкавично" защото от 10.38 до 10.40 са си точно две минути от където и да го погледнеш. Ето, това ме дразни, ако беше на следващият ден или след часове... да, но не и на всяка цена. Иначе разбира се, че ме радва това, което казваш. Аз също ще дойде днес при теб, но не за да върна, може да кажа нещо, може и да не кажа. А сега се усмихни, нали )
  • Бог да пази децата и беззащитните!
    Поклон!
  • Подобна рана не зараства.
    Болката не расне, тя прораства. Пуска пипала във всяка фибра, всеки нерв-читав или до бяло накален. И пие. Всяка нощ и всеки ден.
    За тази болка съществува лек: Да бъдеш пръст. Не жив човек.
    Нека духом подкрепим хората, избрали да живеят с болката, заради спомена Преди нея.
    Чудесна си, Жанет!
  • Споделям твоята молитва!
  • По никакъв начин не може да опазим децата си от всичко лошо на този свят, независимо колко се старае човек! Да го отгледаш от едно парче месо, само някакви си два-три килограма, да му дадеш цялата си любов, да бдиш над него, да плачеш и да се смееш,да го направиш човек... и после някакъв малоумен пияница, качил се на колата си, да ти го отнеме!
    Това не го разбирам!
    Не знам какво бих правила без моето ангелче и не мога и да си представя мъката на тези хора.
    Страхът е здравословен, в умерени количества - не може да затвориш детето си под похлупак.
    Искам да кажа, че харесах стиховете ти и аз се присъединявам към твоята свещ. Не ми остава нищо друго освен да се моля и надявам!
  • Страх от болести, страх от несгоди, страх от произшествия...
    това трябва да преодолеем - този страх!!!
    Нещата са такива каквито се случват, по-важно е какво е нашето отношение към тях. Когато се страхуваме, ние предизвикваме съдбата. Всичко е предначертано, но за съжаление не можем да знаем какво лошо ще ни се случи, за да се опазим от него. Живота е болка, живота е радост, живота е "миг от приказка" с хубав или лош край, но винаги с нещо поучително - да бъдем добри, съпричастни, да прощаваме и да обичаме, защото всяка минута, когато сме ядосани, губим 60 секунди щастие. Всеки преживява нещата по свой си начин. Едни с тяло, други с дух, трети с талант и дарование да излеят това, което чувстват и мислят върху белият лист. Жан, ти както винаги си се справила страхотно, но това не значи, че ние другите сме по малко чувствителни и състрадателни. Желая Мир и Здраве на всички и нека Бог закриля най-вече децата ни, защото те са по-крехки и неустойчиви!!!
  • Страхувам се от всички болести,
    от всичките беди възможни се страхувам...
    И не за себе си - за вас,деца,страхувам се!
    ...........................................
    И как да ви опазя от всичко изброено?!
  • Жанет, не се чувствам задължен да те посещавам и да казвам хубави думи за твоите стихове, но какво да направя като ми харесва това, което правиш?! Трогна ме твоето съчувствие към пострадалите! За такива случаи трудно се намират думи и оценявам прочетеното. Бог да пази децата ни!
  • Благодаря за съпричасността!
  • Пази ги Боже!
  • Много, много болка!
  • !...
  • Присъединявам се към молитвата ти, Жани!
  • Незнам аз ли попадам все на такива статии или просто в рамките на един месец изгаснаха толкова много светлинки. Така както си бродя насам натам из страничките, и си се хиля, само аз си знам как си плача сама тук пред монитора. Къса ми се сърцето при всеки нов случай. Изпадам в ужас как ще опазя моите деца. Не съм сигурна доколко успях да предам чувството в стих, но наистина ги изживявам тези неща... за Съни, за Тишо, за Елена, за онези шест неразлистени още цветя... и още кой знае колко други
  • Припалвам от твоята, Жани и задържам сълза!!!
  • Съпричастна с Таня, с теб и всички които ги боли!
    Не просто докосваш!
  • Амин!
    А ти, ти си толкова чувствителна! Едва ли има друг някой, който да може като теб да съприживее дълбоко чуждата болка и въпреки това да остане лъчезарен!...
Propuestas
: ??:??