1 nov 2020, 19:12

Отронено в огън

Poesía

779 2 2

За любов няма вече да се моля.
Ако дойде - добре дошла.
Ако ме подмине - тъжно Сбогом.
Тъй в есента тревожна
с отбрулени жарещи листа
нахлува и старостта безсловна,
неканена, със своя бавен огън -
в свят студен гориш докрай,
до неподминаващото Сбогом ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

Красота! Как да кажеш...тук отишла си е любовта и младоста и все пак много е красиво!

2020-11-12T21:09:20+02:00
troia (Катя Иванова)

Хубаво е и много истинско. Хората избягват да се замислят над този кръговрат.
Поздрави!

2020-11-12T21:01:10+02:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0