Цигара след цигара,
не спирам да се тровя,
но болката не спира
с доза валериан...
Омръзна ми да чакам!
Не вярвам в чудеса. Вярвам,
че душата Ще изгние в самота.
Омръзна ми от спомени -
призраци от миналите дни.
Усещам празни тонове...
До кога ще ме боли?
Отрова след отрова -
сега по-силна от преди.
Животът състои се в опита
да понасяш душевни щети.
Цигара след цигара...
Кога ще спрете да ме тровите?
Кога ще се оттърва от оковите?
Кога ще спре да ме боли?
25.08.2006 12:30
© Гергана Цветкова Todos los derechos reservados
няма да спре
поздрав*