23 nov 2006, 20:44

"Отрова"

  Poesía
779 0 2

Цигара след цигара,
не спирам да се тровя,
но болката не спира
с доза валериан...
Омръзна ми да чакам!
Не вярвам в чудеса. Вярвам,
че душата Ще изгние в самота.
Омръзна ми от спомени -
призраци от миналите дни.
Усещам празни тонове...
До кога ще ме боли?
Отрова след отрова -
сега по-силна от преди.
Животът състои се в опита
да понасяш душевни щети.
Цигара след цигара...
Кога ще спрете да ме тровите?
Кога ще се оттърва от оковите?
Кога ще спре да ме боли?

25.08.2006 12:30

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...