23.11.2006 г., 20:44

"Отрова"

775 0 2

Цигара след цигара,
не спирам да се тровя,
но болката не спира
с доза валериан...
Омръзна ми да чакам!
Не вярвам в чудеса. Вярвам,
че душата Ще изгние в самота.
Омръзна ми от спомени -
призраци от миналите дни.
Усещам празни тонове...
До кога ще ме боли?
Отрова след отрова -
сега по-силна от преди.
Животът състои се в опита
да понасяш душевни щети.
Цигара след цигара...
Кога ще спрете да ме тровите?
Кога ще се оттърва от оковите?
Кога ще спре да ме боли?

25.08.2006 12:30

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...