8 nov 2018, 12:53

Отрова от любов

869 0 0

Душата ми застлана е поляна

с листа от злато,  накапали  безчет.

Облечена във есенна премяна,

вървя наперено по моя път напред.

 

Вървя, не спирам и пътят няма да е лесен,

знам, но с теб ли съм, без значение е това.

Явно е магия тук замесена,

есента навред разнесе таз мълва.

 

Не есента не стопля моето сърце – тя обгръща го в  студенина..

Пронизва ме студ, побиват ме тръпки, сякаш увива се по мен змия.

Треперещо, сърцето ми държиш в ръце – даваш му цялата си топлина.

Отрова пускам и да знаеш – с отрова от любов  аз теб ще упоя.

 

Макар понякога един на друг да се нервираме

и да превръщаме тишината в наказание,

аз знам, че ние един за друг  умираме

и заедно ще сме до последното дихание.

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Кузмич Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....