8.11.2018 г., 12:53

Отрова от любов

868 0 0

Душата ми застлана е поляна

с листа от злато,  накапали  безчет.

Облечена във есенна премяна,

вървя наперено по моя път напред.

 

Вървя, не спирам и пътят няма да е лесен,

знам, но с теб ли съм, без значение е това.

Явно е магия тук замесена,

есента навред разнесе таз мълва.

 

Не есента не стопля моето сърце – тя обгръща го в  студенина..

Пронизва ме студ, побиват ме тръпки, сякаш увива се по мен змия.

Треперещо, сърцето ми държиш в ръце – даваш му цялата си топлина.

Отрова пускам и да знаеш – с отрова от любов  аз теб ще упоя.

 

Макар понякога един на друг да се нервираме

и да превръщаме тишината в наказание,

аз знам, че ние един за друг  умираме

и заедно ще сме до последното дихание.

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Кузмич Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...