15 may 2011, 22:12

Отровен

  Poesía » Otra
610 0 2

Отровен от ежедневната помия,

лицемерите да срещам аз очи в очи.

Лицето и душата трудно ще измия,

"прости им" дълго в ушите ще звучи.

 

Нима доброто в нас не иска да живее,

радостта в сърцата кой ли ни я скри.

За спомените, миналото всеки днес милее,

с болка ли сърцето някой ни покри.

 

С какво човека днес да се гордее,

забравил радостта от детските игри.

Сърцето и душата за усмивка ще милее,

защо ли злобата в нас не изгори.

 

В.Й.  2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки по своему - без злоба се живее прекрасно...!!!
    "Нима доброто в нас не иска да живее,
    радостта в сърцата - кой ли ни я скри."
  • И аз си задавам същите въпроси. Поздрав за стиха.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...