Отровен

15 may 2011, 22:12

Poesía » Otra

499 0 2

Отровен от ежедневната помия,

лицемерите да срещам аз очи в очи.

Лицето и душата трудно ще измия,

"прости им" дълго в ушите ще звучи.

Нима доброто в нас не иска да живее,

радостта в сърцата кой ли ни я скри.

За спомените, миналото всеки днес милее,

с болка ли сърцето някой ни покри.

С какво човека днес да се гордее,

забравил радостта от детските игри.

Сърцето и душата за усмивка ще милее,

защо ли злобата в нас не изгори.

В.Й. 2011г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vedrina (Марина Стоянова)

2016-03-01T19:56:26+02:00

Всеки по своему - без злоба се живее прекрасно...!!!
"Нима доброто в нас не иска да живее,
радостта в сърцата - кой ли ни я скри."
manuela822000 (Мануела Бъчварова)

2011-05-16T09:32:45+03:00

И аз си задавам същите въпроси. Поздрав за стиха.