Отровен от ежедневната помия,
лицемерите да срещам аз очи в очи.
Лицето и душата трудно ще измия,
"прости им" дълго в ушите ще звучи.
Нима доброто в нас не иска да живее,
радостта в сърцата кой ли ни я скри.
За спомените, миналото всеки днес милее,
с болка ли сърцето някой ни покри.
С какво човека днес да се гордее,
забравил радостта от детските игри.
Сърцето и душата за усмивка ще милее,
защо ли злобата в нас не изгори. ...