31 jul 2008, 6:39

Отровена

  Poesía
991 0 4
Твоите целувки са отрова -
подведох се да я изпия...
Прегръдките ти са окова...
която никога не ще пробия

Душата ми постави ти на гилотина,
безпощадно - всичко ми отне...
Сърцето ми разряза наполовина
и кръвта остави да тече...

Днес и утре сливат се в мен,
искам да усещам свобода...
Никога не ще избягам аз от твоя плен...
станах жертва пак на любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно и нежно!
    Много е хубаво!
  • всички и ставаме жертви...но въпросът е дали ще изплуваш сух...или мокър и оплют поздравче,много хубаво пишеш ягодов сладкиш
  • просто...любов...и радост и сълзи...и плен.
    с обич, Мирена.
  • Никога не ще избягам аз от твоя плен...
    станах жертва пак на любовта...
    --------------------
    Не казвай никога,никога

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...