31 июл. 2008 г., 06:39

Отровена

987 0 4
Твоите целувки са отрова -
подведох се да я изпия...
Прегръдките ти са окова...
която никога не ще пробия

Душата ми постави ти на гилотина,
безпощадно - всичко ми отне...
Сърцето ми разряза наполовина
и кръвта остави да тече...

Днес и утре сливат се в мен,
искам да усещам свобода...
Никога не ще избягам аз от твоя плен...
станах жертва пак на любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирена Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно и нежно!
    Много е хубаво!
  • всички и ставаме жертви...но въпросът е дали ще изплуваш сух...или мокър и оплют поздравче,много хубаво пишеш ягодов сладкиш
  • просто...любов...и радост и сълзи...и плен.
    с обич, Мирена.
  • Никога не ще избягам аз от твоя плен...
    станах жертва пак на любовта...
    --------------------
    Не казвай никога,никога

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...