Jul 31, 2008, 6:39 AM

Отровена

  Poetry
990 0 4
Твоите целувки са отрова -
подведох се да я изпия...
Прегръдките ти са окова...
която никога не ще пробия

Душата ми постави ти на гилотина,
безпощадно - всичко ми отне...
Сърцето ми разряза наполовина
и кръвта остави да тече...

Днес и утре сливат се в мен,
искам да усещам свобода...
Никога не ще избягам аз от твоя плен...
станах жертва пак на любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно и нежно!
    Много е хубаво!
  • всички и ставаме жертви...но въпросът е дали ще изплуваш сух...или мокър и оплют поздравче,много хубаво пишеш ягодов сладкиш
  • просто...любов...и радост и сълзи...и плен.
    с обич, Мирена.
  • Никога не ще избягам аз от твоя плен...
    станах жертва пак на любовта...
    --------------------
    Не казвай никога,никога

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...