Jul 31, 2008, 6:39 AM

Отровена

  Poetry
996 0 4
Твоите целувки са отрова -
подведох се да я изпия...
Прегръдките ти са окова...
която никога не ще пробия

Душата ми постави ти на гилотина,
безпощадно - всичко ми отне...
Сърцето ми разряза наполовина
и кръвта остави да тече...

Днес и утре сливат се в мен,
искам да усещам свобода...
Никога не ще избягам аз от твоя плен...
станах жертва пак на любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно и нежно!
    Много е хубаво!
  • всички и ставаме жертви...но въпросът е дали ще изплуваш сух...или мокър и оплют поздравче,много хубаво пишеш ягодов сладкиш
  • просто...любов...и радост и сълзи...и плен.
    с обич, Мирена.
  • Никога не ще избягам аз от твоя плен...
    станах жертва пак на любовта...
    --------------------
    Не казвай никога,никога

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...