10 feb 2008, 21:37

Отровена

  Poesía » Otra
1.4K 0 4

 

Едно е ясно - че това не съм самата аз.
Какво правя? Какво искам точно в този час?
В мен преплитат се желания противоречиви.
А разумът измъчва ме с мисли горчиви.
Сърцето ме боли и гърлото ме стяга в адска хватка.
И не знам как да се измъкна от собствената си захапка.
Капан коварен е романтичната ми меланхолия.
Сама душата се пронизва! Спрете тази аномалия!

Минава всичко покрай мен безмълвно.
Ни тук, ни там, никъде не съм напълно.
Единствена утеха намирам в хармонията на красотата,

но не изважда тя от сърцето ми камата.

Желязото и изсмуква от мене топлината.
Поглъща в себе си от погледа ми светлината.
Безмилостна вината стяга ми отзад ръцете.
Сама не мога! Камата бързо изтръгнете!
Нека топла кръв от раната да шурне!
Отровата да изтече и същността ми да се върне!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...