10.02.2008 г., 21:37 ч.

Отровена 

  Поезия » Друга
1092 0 4
Едно е ясно - че това не съм самата аз.
Какво правя? Какво искам точно в този час?
В мен преплитат се желания противоречиви.
А разумът измъчва ме с мисли горчиви.
Сърцето ме боли и гърлото ме стяга в адска хватка.
И не знам как да се измъкна от собствената си захапка.
Капан коварен е романтичната ми меланхолия.
Сама душата се пронизва! Спрете тази аномалия!
Минава всичко покрай мен безмълвно.
Ни тук, ни там, никъде не съм напълно.
Единствена утеха намирам в хармонията на красотата,
но не изважда тя от сърцето ми камата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Предложения
: ??:??