10.02.2008 г., 21:37 ч.

Отровена 

  Поезия » Друга
5.0 / 2
1148 0 4
Едно е ясно - че това не съм самата аз.
Какво правя? Какво искам точно в този час?
В мен преплитат се желания противоречиви.
А разумът измъчва ме с мисли горчиви.
Сърцето ме боли и гърлото ме стяга в адска хватка.
И не знам как да се измъкна от собствената си захапка.
Капан коварен е романтичната ми меланхолия.
Сама душата се пронизва! Спрете тази аномалия!
Минава всичко покрай мен безмълвно.
Ни тук, ни там, никъде не съм напълно.
Единствена утеха намирам в хармонията на красотата,
но не изважда тя от сърцето ми камата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Предложения
  • На тази пейка ние сме щастливи, под свод зелен от клони и листа. Ти винаги си странно мълчалива. Заг...
  • Да мога да си купя свобода, пък нека е дори след сто години, и през глава да хукна от града, във кой...
  • Върхът, небето, после е безкраят... Готическата яснота огледала се в мумиите на мечтите. Тук няма пт...

Още произведения »