Отровна целувка

6 jun 2011, 0:18

Poesía » De amor

1191 0 2

Вечността събрана в миг

ме поглъща в твоите очи.

Без думи и без мисли се промъква

твоята любов, изгаряйки душата ми.

Неудържима буря, разрушителен вятър

и си отиваш...

Оставяш ме мъртва,

сама да блуждая без теб в празнотата.

Не отварям очи, не изричам молитви,

безмълвно те викам във мен -

безмилостна,

пагубна,

неустоима

любов...

Но аз съм ти вече ненужна,

защото ти си ловец, а аз - плячка,

паднала в плен

на твойта измамна природа.

Още една жалка душа и сърце,

които напускаш, щом вече са твои.

И макар да те мразя заради тази игра,

изпепеляващ е споменът за твоите ласки.

Всеки миг, мой враг и съдба,

ще прося от твоите изгарящи устни,

още една отровна целувка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

2011-06-06T23:07:30+03:00

Това е глупост. Недей да пишеш! Хенри
Katriona (Кети Рашева)

2011-06-06T14:11:08+03:00

Възхитително! Почувствах физически твоята болка..