Отровна целувка
Вечността събрана в миг
ме поглъща в твоите очи.
Без думи и без мисли се промъква
твоята любов, изгаряйки душата ми.
Неудържима буря, разрушителен вятър
и си отиваш...
Оставяш ме мъртва,
сама да блуждая без теб в празнотата.
Не отварям очи, не изричам молитви,
безмълвно те викам във мен -
безмилостна,
пагубна,
неустоима
любов...
Но аз съм ти вече ненужна,
защото ти си ловец, а аз - плячка,
паднала в плен
на твойта измамна природа.
Още една жалка душа и сърце,
които напускаш, щом вече са твои.
И макар да те мразя заради тази игра,
изпепеляващ е споменът за твоите ласки.
Всеки миг, мой враг и съдба,
ще прося от твоите изгарящи устни,
още една отровна целувка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Чакърова Все права защищены
