13 abr 2010, 5:51

Отровни ЯДове –ЯДливи отрови

  Poesía » Otra
1.5K 0 4

Тази сутрин ще разбия прасенцето-касичка.

Писна ми от добрите обноски,

писна ми от хигиеничната обществена свинщина,

от идеалните идеи

и евтини истини.

Лошата съвест е банката ми последна,

в която за утеха, след секса,

складирам чаршафите смачкани.

Изневеряват ми всичките органи -

паметта, ръката и бъбрека –

музиката и бирата са моята хемодиализа,

след която малки змийчета по вените тръгват

да си търсят отрова,

от години натрупвана

и в най-скритото ми гардеробено ъгълче.

Първи рафт - яд ме е на слънцето,

че дава лош пример на слънчогледа -

да си сменя често посоката.

Втори рафт – яд ме е на вятъра -

закъде без него щяха да са ветропоказателите. 

Трети рафт – яд ме е на дъгата –

извиват като нея гръб хамелеоните.

Ще проектират тези ядове змийчетата,

когато след екстаз напуснат мойто тяло.

За да  мумифицирам спомена за тях,

от банката ще взема пак чаршафи.

Вече ще предлагам за храна

пакетирани отровни спомени.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!*

  • много добре е изказана идеята даже да звучи гненво изразите са оригинални
  • ... м(и/у)мифицираните отровни спомени... ако не губят свойството си хамелеонско, би било добре...
  • Много яд се е събрал в душата и сърцето ти, а животът е твърде кратък, пък и единствен,за да позволяваме на отровата да го убива преждевременно!Стихотворението ти е хубаво!Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....