bogmi (Богдан )
7 39
13 abr 2010, 5:51

Отровни ЯДове –ЯДливи отрови 

  Poesía » Otra
1156 0 4

Тази сутрин ще разбия прасенцето-касичка.

Писна ми от добрите обноски,

писна ми от хигиеничната обществена свинщина,

от идеалните идеи

и евтини истини.

Лошата съвест е банката ми последна,

в която за утеха, след секса,

складирам чаршафите смачкани.

Изневеряват ми всичките органи -

паметта, ръката и бъбрека –

музиката и бирата са моята хемодиализа,

след която малки змийчета по вените тръгват

да си търсят отрова,

от години натрупвана

и в най-скритото ми гардеробено ъгълче.

Първи рафт - яд ме е на слънцето,

че дава лош пример на слънчогледа -

да си сменя често посоката.

Втори рафт – яд ме е на вятъра -

закъде без него щяха да са ветропоказателите. 

Трети рафт – яд ме е на дъгата –

извиват като нея гръб хамелеоните.

Ще проектират тези ядове змийчетата,

когато след екстаз напуснат мойто тяло.

За да  мумифицирам спомена за тях,

от банката ще взема пак чаршафи.

Вече ще предлагам за храна

пакетирани отровни спомени.

 

© Богдан Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!*

  • много добре е изказана идеята даже да звучи гненво изразите са оригинални
  • ... м(и/у)мифицираните отровни спомени... ако не губят свойството си хамелеонско, би било добре...
  • Много яд се е събрал в душата и сърцето ти, а животът е твърде кратък, пък и единствен,за да позволяваме на отровата да го убива преждевременно!Стихотворението ти е хубаво!Поздрав!
Propuestas
: ??:??