13 abr 2010, 5:51

Отровни ЯДове –ЯДливи отрови

  Poesía » Otra
1.5K 0 4

Тази сутрин ще разбия прасенцето-касичка.

Писна ми от добрите обноски,

писна ми от хигиеничната обществена свинщина,

от идеалните идеи

и евтини истини.

Лошата съвест е банката ми последна,

в която за утеха, след секса,

складирам чаршафите смачкани.

Изневеряват ми всичките органи -

паметта, ръката и бъбрека –

музиката и бирата са моята хемодиализа,

след която малки змийчета по вените тръгват

да си търсят отрова,

от години натрупвана

и в най-скритото ми гардеробено ъгълче.

Първи рафт - яд ме е на слънцето,

че дава лош пример на слънчогледа -

да си сменя често посоката.

Втори рафт – яд ме е на вятъра -

закъде без него щяха да са ветропоказателите. 

Трети рафт – яд ме е на дъгата –

извиват като нея гръб хамелеоните.

Ще проектират тези ядове змийчетата,

когато след екстаз напуснат мойто тяло.

За да  мумифицирам спомена за тях,

от банката ще взема пак чаршафи.

Вече ще предлагам за храна

пакетирани отровни спомени.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!*

  • много добре е изказана идеята даже да звучи гненво изразите са оригинални
  • ... м(и/у)мифицираните отровни спомени... ако не губят свойството си хамелеонско, би било добре...
  • Много яд се е събрал в душата и сърцето ти, а животът е твърде кратък, пък и единствен,за да позволяваме на отровата да го убива преждевременно!Стихотворението ти е хубаво!Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...