Аз те дишам отново, живот,
и те вдъхвам със шепи безспирно,
и те сграбчвам под страстния зов,
да съм истинска, цяла и силна.
Ще те пия до сетния миг,
и докрая за теб ще се бия,
аз съм стрък, роден от любов,
и не искам в тъма да изгния.
И не спирай сред пътя, живот,
аз във тебе ръката ще впия,
и макар да си често и лош,
подари ми добра орисия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
