27 nov 2008, 20:20

Отварям прозорците

  Poesía
702 0 13

Отварям прозорците

И знам че системата диша

Още малко напред

Още стъпка

И тичам в последната зима

А искам още да живея

 

И ето ме

Машина от кал

Чувства от огън

Смъртен като камбанен звън

Едничък сред хората

 

Аз си останах малко дете

По цял ден играещо с мравките

Няколко бръчки по лицето ми

И няколко скъсани чорапа

 

Но системата вдишва

Още

От свършека на света

Не може

Да затвори напълно прозорците

И да ме погребе в стаята ми

 

В леглото

 

Леглото ми

Това парче болница

Където умирам всяка вечер

Всяка ранна сутрин се раждам

Там съм отново детето

Когато не трябва да съм пораснал

 

Леглото ми

Е възел от кошмари и спомени

 

Системата още диша

Системата още товара си носи

 

26.11.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пробиваш с този стих!
  • Моето легло е почти мъртво. Не съм го виждал от години. Твоят текст, обаче, го виждам днес и просто се радвам, че е жив, че има... Радвам се, че има ВИЖДАЩИ И МИСЛЕЩИ ХОРА. Нещо като... вяра, нещо като Сароян, нещо като нищо на света. Хенри
  • изпълпи ме отвсякъде!!!благодаря,че те има!!!!
  • Кога ли ще изпусне с гръм и трясък своя товар? Системата.
    Не трябва. Никой не трябва да пораства по начина,който тази система налага...
  • Разби ме!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...