27 nov 2008, 20:20

Отварям прозорците 

  Poesía
583 0 13

Отварям прозорците

И знам че системата диша

Още малко напред

Още стъпка

И тичам в последната зима

А искам още да живея

 

И ето ме

Машина от кал

Чувства от огън

Смъртен като камбанен звън

Едничък сред хората

 

Аз си останах малко дете

По цял ден играещо с мравките

Няколко бръчки по лицето ми

И няколко скъсани чорапа

 

Но системата вдишва

Още

От свършека на света

Не може

Да затвори напълно прозорците

И да ме погребе в стаята ми

 

В леглото

 

Леглото ми

Това парче болница

Където умирам всяка вечер

Всяка ранна сутрин се раждам

Там съм отново детето

Когато не трябва да съм пораснал

 

Леглото ми

Е възел от кошмари и спомени

 

Системата още диша

Системата още товара си носи

 

26.11.2008

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??