Отварям прозорците
И знам че системата диша
Още малко напред
Още стъпка
И тичам в последната зима
А искам още да живея
И ето ме
Машина от кал
Чувства от огън
Смъртен като камбанен звън
Едничък сред хората
Аз си останах малко дете
По цял ден играещо с мравките
Няколко бръчки по лицето ми
И няколко скъсани чорапа
Но системата вдишва
Още
От свършека на света
Не може
Да затвори напълно прозорците
И да ме погребе в стаята ми
В леглото
Леглото ми
Това парче болница
Където умирам всяка вечер
Всяка ранна сутрин се раждам
Там съм отново детето
Когато не трябва да съм пораснал
Леглото ми
Е възел от кошмари и спомени
Системата още диша
Системата още товара си носи
26.11.2008
© Десислав Илиев Todos los derechos reservados