27 nov 2008, 20:20

Отварям прозорците

  Poesía
703 0 13

Отварям прозорците

И знам че системата диша

Още малко напред

Още стъпка

И тичам в последната зима

А искам още да живея

 

И ето ме

Машина от кал

Чувства от огън

Смъртен като камбанен звън

Едничък сред хората

 

Аз си останах малко дете

По цял ден играещо с мравките

Няколко бръчки по лицето ми

И няколко скъсани чорапа

 

Но системата вдишва

Още

От свършека на света

Не може

Да затвори напълно прозорците

И да ме погребе в стаята ми

 

В леглото

 

Леглото ми

Това парче болница

Където умирам всяка вечер

Всяка ранна сутрин се раждам

Там съм отново детето

Когато не трябва да съм пораснал

 

Леглото ми

Е възел от кошмари и спомени

 

Системата още диша

Системата още товара си носи

 

26.11.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пробиваш с този стих!
  • Моето легло е почти мъртво. Не съм го виждал от години. Твоят текст, обаче, го виждам днес и просто се радвам, че е жив, че има... Радвам се, че има ВИЖДАЩИ И МИСЛЕЩИ ХОРА. Нещо като... вяра, нещо като Сароян, нещо като нищо на света. Хенри
  • изпълпи ме отвсякъде!!!благодаря,че те има!!!!
  • Кога ли ще изпусне с гръм и трясък своя товар? Системата.
    Не трябва. Никой не трябва да пораства по начина,който тази система налага...
  • Разби ме!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...