Отварям прозорците

Поезия

700 0 13

Отварям прозорците

И знам че системата диша

Още малко напред

Още стъпка

И тичам в последната зима

А искам още да живея

И ето ме

Машина от кал

Чувства от огън

Смъртен като камбанен звън

Едничък сред хората

Аз си останах малко дете

По цял ден играещо с мравките

Няколко бръчки по лицето ми

И няколко скъсани чорапа

Но системата вдишва

Още

От свършека на света

Не може

Да затвори напълно прозорците

И да ме погребе в стаята ми

В леглото

Леглото ми

Това парче болница

Където умирам всяка вечер

Всяка ранна сутрин се раждам

Там съм отново детето

Когато не трябва да съм пораснал

Леглото ми

Е възел от кошмари и спомени

Системата още диша

Системата още товара си носи

26.11.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Moira (Мойра)

Пробиваш с този стих!

2009-01-19T16:07:13+02:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Моето легло е почти мъртво. Не съм го виждал от години. Твоят текст, обаче, го виждам днес и просто се радвам, че е жив, че има... Радвам се, че има ВИЖДАЩИ И МИСЛЕЩИ ХОРА. Нещо като... вяра, нещо като Сароян, нещо като нищо на света. Хенри

2008-11-29T02:36:52+02:00
buba_muba (Буба)

изпълпи ме отвсякъде!!!благодаря,че те има!!!!

2008-11-28T17:25:45+02:00
Жарковски (Велин Евстатиев)

Кога ли ще изпусне с гръм и трясък своя товар? Системата.
Не трябва. Никой не трябва да пораства по начина,който тази система налага...

2008-11-28T15:35:45+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Разби ме!

2008-11-28T10:35:07+02:00