Отведи ме във Ад или в Рай,
отведи ме във всяка пустиня.
с теб ще тръгна дори и към края,
ще превърна живота в магия.
А ти… Дай ми нежност, прикрила отрова,
пожелай ме, а после избягай страхливо.
И дори да отричаш, ще видиш тогава
как без мен ще угасне и твоята сила.
На жесток се прави, но е жалко
и е глупаво да ме раняваш.
Аз съм слънцето, аз съм тъмата,
а без мен ти ще си… нищо.
Отведи ме във Ад или Рая,
щом си с мене значение няма.
Но за миг не помисляй, недей
да твърдиш, че любов вече няма.
© Александра Георгиева Todos los derechos reservados