29 ago 2007, 19:52

Отвлечена 

  Poesía
539 0 5

Отвлечена

 

Ще дойда вечер. С тихи стъпки,

За да те отнема аз,  поне за миг

И с хладни, пожелани тръпки,

И със тих, сподавен вик,

Твоето име ще нашепна

Там във нощната тъма.

И ще бъдеш раболепна,

Красива, и дано – сама!

И ще се отпуснеш върху раменете мои,

Ще допуснеш да те взема...

И тогава, знай! Ни бури, ни порои,

Ще разгадаят наш’та схема.

И ще бъдеш ти щастлива,

Усещайки сърцето как тупти.

И от болката не ще отпия...

И всичкото това пред нази ще трепти...

 

За да се изгубим ний во веки.

Изчезнали сред горските пътеки.

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • мн нежна обич и надявам се истинска...мн красива атмосфера си създал...!
  • Продължавай да пишеш! Носиш чувството, опитай се да го излееш по свой начин..Имам усещането, че още търсиш своя стил. Ще го намериш, имай търпение!
  • А как да бъда критична като заслужаваш само ,,Браво''
    И трите стиха ми харесаха много, но тука, в този се придържам към мнението на Рени. Лесно е за коригиране. Опитай сам! Можеш го и ще го направиш!
    На другите два стиха ти поставям шестици без да ти пиша коментар, защото ми се иска да напиша само ,,Браво!''
    Поздравления от мен, Християн!
  • Хубав е този стих!!
  • Докосна най-нежните струни и спомени в душата ми.Благодаря ти , момче.Щастливо е момичето до теб, при това красиво обичане!
Propuestas
: ??:??