Отвлечена
Отвлечена
Ще дойда вечер. С тихи стъпки,
За да те отнема аз, поне за миг
И с хладни, пожелани тръпки,
И със тих, сподавен вик,
Твоето име ще нашепна
Там във нощната тъма.
И ще бъдеш раболепна,
Красива, и дано – сама!
И ще се отпуснеш върху раменете мои,
Ще допуснеш да те взема...
И тогава, знай! Ни бури, ни порои,
Ще разгадаят наш’та схема.
И ще бъдеш ти щастлива,
Усещайки сърцето как тупти.
И от болката не ще отпия...
И всичкото това пред нази ще трепти...
За да се изгубим ний во веки.
Изчезнали сред горските пътеки.
© Християн All rights reserved.
