странница (Сеси)
200 7162
8 nov 2008, 22:15

Отвори очи 

  Poesía
732 0 7

Загубили се в ежедневна сивота,

вървят стотици в града студен

и всеки бърза в шумната мъгла

на грижите предаден, угнетен.

 

Невиждащи, немеещи, студени,

душите ви са наранени, огорчени.

За кратък миг поне се спрете

и към света очи вий отворете.

 

Защо не виждате росата по цветята?

Защо не чувате птиците в гората?

Нима изчезна днес и добротата?

Нима надеждата стопи се на земята?

 

Но тя е тук, очаква някой да я вземе,

очите си да вдигне, да прогледне,

да черпи той от извора свещен

и като дете да бъде той благословен.

© Сеси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всичко е любов!А когато я няма:
    "Невиждащи, немеещи, студени,
    душите ви са наранени, огорчени."
    Така е, за жалост...В такива моменти идва на помощ изкуството, за да отвори очите за незабележимите, но прекрасни неща от живота. Успех!
  • Надеждата е в душите на младите! И ще пребъде! С обич!
  • това е една от първите асоциации която си направих когато дойдох в София.Втората е като прочетох и гледах "Властелина на пръстените -"мрака е обгърнал мордор и се разпостранява,надеждата бавно угасва"
    Но накрая побеждава светлината!
  • Много е хубаво браво!!!
  • Очите са затворени, невиждащи,
    обърнати навътре, към собственото Аз.
    Погълнати от грижи, наранени,
    забравяме света около нас.
    Хареса ми стиха ти!
    Браво!
  • Чудесно е! Защо наистина?
  • Тези въпроси задавам и аз всеки ден! Чудесен стих! Най-топли поздрави от мен!
Propuestas
: ??:??