Загубили се в ежедневна сивота,
вървят стотици в града студен
и всеки бърза в шумната мъгла
на грижите предаден, угнетен.
Невиждащи, немеещи, студени,
душите ви са наранени, огорчени.
За кратък миг поне се спрете
и към света очи вий отворете.
Защо не виждате росата по цветята?
Защо не чувате птиците в гората?
Нима изчезна днес и добротата?
Нима надеждата стопи се на земята?
Но тя е тук, очаква някой да я вземе,
очите си да вдигне, да прогледне,
да черпи той от извора свещен
и като дете да бъде той благословен.
© Сеси Всички права запазени
"Невиждащи, немеещи, студени,
душите ви са наранени, огорчени."
Така е, за жалост...В такива моменти идва на помощ изкуството, за да отвори очите за незабележимите, но прекрасни неща от живота. Успех!