Къде те отведе отново душата ти?
Къде потъна отново във мрак?
Не знаят ли вече сърцата ни как да обичат,
защо са затворени, забравиха ли как?
Къде потъна отново лицето ти,
почерняло от мислите гнили?
Навярно към мен се спускат ръцете ти
объркани, стреснати, противоречиви!
Дори да паднеш, мили, в нозете ми,
да обичаш забравил си как!
Камък тежи във сърцето ти,
обгърнато, горкото, във мрак!