25 dic 2007, 13:16

Отвъд

913 0 5

Живот в живот и тяло в тяло,
родени за да бъдеме едно
намерили във вечното начало
в този свят и нашето легло.
Кръвта по вените бошува,
последните ни ласки, бдим.
Дъхът ни слива се в безкрая
любов във нас да възкресим.
И прах остава след телата
отнесени в пусти ветрове
оставили след нас мълвата
че тук се любят богове.

    * * *

 

Живот в живот и тяло в тяло...

където и каквото и да сме,

в Едно сме вречени безвременно

и в този и във всички светове...

Кръвта гореща ще замре,

в последна ласка ще се слеят

издъхващите ни ръце,

обичащи очи ще онемеят...

Телата ни ще паднат-тленни

прахта ще скрие дните земни,

Сърцата - влюбени ще спрат,

души в Любов ще полетят,

безкраен на единството е пътят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© СиАн&ЛиАн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...