25 дек. 2007 г., 13:16

Отвъд

912 0 5

Живот в живот и тяло в тяло,
родени за да бъдеме едно
намерили във вечното начало
в този свят и нашето легло.
Кръвта по вените бошува,
последните ни ласки, бдим.
Дъхът ни слива се в безкрая
любов във нас да възкресим.
И прах остава след телата
отнесени в пусти ветрове
оставили след нас мълвата
че тук се любят богове.

    * * *

 

Живот в живот и тяло в тяло...

където и каквото и да сме,

в Едно сме вречени безвременно

и в този и във всички светове...

Кръвта гореща ще замре,

в последна ласка ще се слеят

издъхващите ни ръце,

обичащи очи ще онемеят...

Телата ни ще паднат-тленни

прахта ще скрие дните земни,

Сърцата - влюбени ще спрат,

души в Любов ще полетят,

безкраен на единството е пътят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© СиАн&ЛиАн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...