20 sept 2007, 1:28

Отвъд блатата 

  Poesía
696 0 12

По напуканата кожа на земята
стъпвам тихо... и се моля да вали...
А облечени във бяла пръст 
блатата -
не усещат как
под кожата  боли.
И белязват раменете ми превити
остри ръбове
на режещи треви...
Аз живях като беднячка между сити.
Тук богатството, че дишам,
ми тежи.
И не зная днес
дали съм благодарна
за полазилата слънчева ръка...
Само помня,
че от нея ми е жадно...
А отвъд блатата
ражда се
РЕКА.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??