20.09.2007 г., 1:28 ч.

Отвъд блатата 

  Поезия
661 0 12

По напуканата кожа на земята
стъпвам тихо... и се моля да вали...
А облечени във бяла пръст 
блатата -
не усещат как
под кожата  боли.
И белязват раменете ми превити
остри ръбове
на режещи треви...
Аз живях като беднячка между сити.
Тук богатството, че дишам,
ми тежи.
И не зная днес
дали съм благодарна
за полазилата слънчева ръка...
Само помня,
че от нея ми е жадно...
А отвъд блатата
ражда се
РЕКА.

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??