Отвъд блатата
По напуканата кожа на земята
стъпвам тихо... и се моля да вали...
А облечени във бяла пръст
блатата -
не усещат как
под кожата боли.
И белязват раменете ми превити
остри ръбове
на режещи треви...
Аз живях като беднячка между сити.
Тук богатството, че дишам,
ми тежи.
И не зная днес
дали съм благодарна
за полазилата слънчева ръка...
Само помня,
че от нея ми е жадно...
А отвъд блатата
ражда се
РЕКА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
