Отвъд блатата

Sep 20, 2007, 1:28 AM

Poetry

750 0 12

По напуканата кожа на земята
стъпвам тихо... и се моля да вали...
А облечени във бяла пръст
блатата -
не усещат как
под кожата боли.
И белязват раменете ми превити
остри ръбове
на режещи треви...
Аз живях като беднячка между сити.
Тук богатството, че дишам,
ми тежи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Отвъд блатата

Want to read more?

Random works