14 oct 2008, 18:07

Отвъд мечтите на гребена на звездната вълна 

  Poesía
562 0 0
Сърцето ми е въглен-руина,
загасено от удавения дъжд,
под усмивката на бледата луна,
насред гора от разцъфтяла скръб.

Времето, отмервало страстта,
се запиля отвъд мечтите,
отне ми ти властта
над порива ми във гърдите.

Защо остави ми таз мъка,
какво убийствено пилеене на време
и таз три пъти по-горестна разлъка,
родила моето житейско бреме.

Надеждата ми е и тя изпепелена,
с това трагедията беше вече пълна.
Дори нощта се стресна и ме прегърна
на гребена на звездната вълна.

© Евгени Евгениев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??