Отвъд мечтите на гребена на звездната вълна
731
0
0
Сърцето ми е въглен-руина,
загасено от удавения дъжд,
под усмивката на бледата луна,
насред гора от разцъфтяла скръб.
Времето, отмервало страстта,
се запиля отвъд мечтите,
отне ми ти властта
над порива ми във гърдите.
Защо остави ми таз мъка,
какво убийствено пилеене на време
и таз три пъти по-горестна разлъка,
родила моето житейско бреме.
Надеждата ми е и тя изпепелена,
с това трагедията беше вече пълна.
Дори нощта се стресна и ме прегърна
на гребена на звездната вълна.
загасено от удавения дъжд,
под усмивката на бледата луна,
насред гора от разцъфтяла скръб.
Времето, отмервало страстта,
се запиля отвъд мечтите,
отне ми ти властта
над порива ми във гърдите.
Защо остави ми таз мъка,
какво убийствено пилеене на време
и таз три пъти по-горестна разлъка,
родила моето житейско бреме.
Надеждата ми е и тя изпепелена,
с това трагедията беше вече пълна.
Дори нощта се стресна и ме прегърна
на гребена на звездната вълна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгени Евгениев Todos los derechos reservados
