14 окт. 2008 г., 18:07

Отвъд мечтите на гребена на звездната вълна 

  Поэзия
555 0 0
Сърцето ми е въглен-руина,
загасено от удавения дъжд,
под усмивката на бледата луна,
насред гора от разцъфтяла скръб.

Времето, отмервало страстта,
се запиля отвъд мечтите,
отне ми ти властта
над порива ми във гърдите.

Защо остави ми таз мъка,
какво убийствено пилеене на време
и таз три пъти по-горестна разлъка,
родила моето житейско бреме.

Надеждата ми е и тя изпепелена,
с това трагедията беше вече пълна.
Дори нощта се стресна и ме прегърна
на гребена на звездната вълна.

© Евгени Евгениев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??