Oct 14, 2008, 6:07 PM

Отвъд мечтите на гребена на звездната вълна 

  Poetry
635 0 0
Сърцето ми е въглен-руина,
загасено от удавения дъжд,
под усмивката на бледата луна,
насред гора от разцъфтяла скръб.
Времето, отмервало страстта,
се запиля отвъд мечтите,
отне ми ти властта
над порива ми във гърдите.
Защо остави ми таз мъка,
какво убийствено пилеене на време
и таз три пъти по-горестна разлъка,
родила моето житейско бреме. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгени Евгениев All rights reserved.

Random works
: ??:??