20 nov 2005, 20:38

Отвъд смъртта... 

  Poesía
1125 0 5
Дори смъртта не ни разделя,
щом има и живот отвъд...
Под призрачната й постеля
ти пак лежиш на мойта гръд!...

В покоите й несмутими,
където ничий вик, ни дързък зов
не би могъл да раздели ни,
да бъдеш с мен - очакваш ме готов...

Под мрачната й плащеница
ще те обвия с ледени ръце...
Победата на древен рицар
е в моето нетрептно сърце!...

Дори смъртта, останала без сила
главата си е преклонила...
Обичай ме!... Таква обич има,
но само с Вечността съизмерима!

© Буба Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??