20 нояб. 2005 г., 20:38

Отвъд смъртта...

1.4K 0 5
Дори смъртта не ни разделя,
щом има и живот отвъд...
Под призрачната й постеля
ти пак лежиш на мойта гръд!...

В покоите й несмутими,
където ничий вик, ни дързък зов
не би могъл да раздели ни,
да бъдеш с мен - очакваш ме готов...

Под мрачната й плащеница
ще те обвия с ледени ръце...
Победата на древен рицар
е в моето нетрептно сърце!...

Дори смъртта, останала без сила
главата си е преклонила...
Обичай ме!... Таква обич има,
но само с Вечността съизмерима!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Буба Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...