5 ene 2007, 0:21

Отвъд смъртта

Poesía

899 0 3

Невидима усмивка,
какво ли значи тя?
Навярно болката, която аз изпитвам,
на тебе радост ти донася?...

Тогава ще забравя що е болка -
и нека самотата да ме завладее.

Тогава ти ще дойдеш,
за да ме спасиш,
ала ще е вече късно...

Аз, мъртва ще бъда,
а ти - живият - пронизан от болка,
ще поискаш с мен да си отвъд смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dally (Цвета Лазарова)

Христо това е едно от най-старите ми стохотворения и раздялата е преодоляна, ако може да се съди от факта, че с него сме мн добри приятели

2007-01-06T22:46:27+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Успешен опит за разкриване на специфично преживяване.
Поздрав!

2007-01-05T23:43:03+02:00
Романтик (Христо Костов)

Не се поддавай на отчаянието!!! Светът не свършва с една раздяла. Вредиш единствено на себе си. Усмихни се и продължи напред!!!
Поздрави!!!

2007-01-05T19:45:41+02:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0