5.01.2007 г., 0:21

Отвъд смъртта

Поезия

892 0 3

Невидима усмивка,
какво ли значи тя?
Навярно болката, която аз изпитвам,
на тебе радост ти донася?...

Тогава ще забравя що е болка -
и нека самотата да ме завладее.

Тогава ти ще дойдеш,
за да ме спасиш,
ала ще е вече късно...

Аз, мъртва ще бъда,
а ти - живият - пронизан от болка,
ще поискаш с мен да си отвъд смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

dally (Цвета Лазарова)

Христо това е едно от най-старите ми стохотворения и раздялата е преодоляна, ако може да се съди от факта, че с него сме мн добри приятели

2007-01-06T22:46:27+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Успешен опит за разкриване на специфично преживяване.
Поздрав!

2007-01-05T23:43:03+02:00
Романтик (Христо Костов)

Не се поддавай на отчаянието!!! Светът не свършва с една раздяла. Вредиш единствено на себе си. Усмихни се и продължи напред!!!
Поздрави!!!

2007-01-05T19:45:41+02:00

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0