5.01.2007 г., 0:21 ч.

Отвъд смъртта 

  Поезия
629 0 3
Невидима усмивка,
какво ли значи тя?
Навярно болката, която аз изпитвам,
на тебе радост ти донася?...

Тогава ще забравя що е болка -
и нека самотата да ме завладее.

Тогава ти ще дойдеш,
за да ме спасиш,
ала ще е вече късно...

Аз, мъртва ще бъда,
а ти - живият - пронизан от болка,
ще поискаш с мен да си отвъд смъртта...

© Цвета Лазарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Христо това е едно от най-старите ми стохотворения и раздялата е преодоляна, ако може да се съди от факта, че с него сме мн добри приятели
  • Успешен опит за разкриване на специфично преживяване.
    Поздрав!
  • Не се поддавай на отчаянието!!! Светът не свършва с една раздяла. Вредиш единствено на себе си. Усмихни се и продължи напред!!!
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??