Jan 5, 2007, 12:21 AM

Отвъд смъртта

Poetry

893 0 3

Невидима усмивка,
какво ли значи тя?
Навярно болката, която аз изпитвам,
на тебе радост ти донася?...

Тогава ще забравя що е болка -
и нека самотата да ме завладее.

Тогава ти ще дойдеш,
за да ме спасиш,
ала ще е вече късно...

Аз, мъртва ще бъда,
а ти - живият - пронизан от болка,
ще поискаш с мен да си отвъд смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dally (Цвета Лазарова)

Христо това е едно от най-старите ми стохотворения и раздялата е преодоляна, ако може да се съди от факта, че с него сме мн добри приятели

2007-01-06T22:46:27+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Успешен опит за разкриване на специфично преживяване.
Поздрав!

2007-01-05T23:43:03+02:00
Романтик (Христо Костов)

Не се поддавай на отчаянието!!! Светът не свършва с една раздяла. Вредиш единствено на себе си. Усмихни се и продължи напред!!!
Поздрави!!!

2007-01-05T19:45:41+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0