28 mar 2021, 7:34

Отвъд видимото 

  Poesía » Otra
438 0 0
Вървя надолу по пътя,
спускам се по инерция,
пропадам без дъно.
Очите ми са съкрушително празни,
Аз съм само лице, само обвивка,
не усещам пулса си вече,
във вените ми не тече живот.
Аз съм като мъртвец,
бродещ между живите.
Няма ли нечий ръце да ме вдигнат?
Да ме върнат към живота?
Уви, никой не забелязва, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Гущерова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??