25 ene 2012, 20:36

Отвън

1.1K 0 0

С ужас дете, с пот по челото,

крещеше то, плюеше злото,

с мъка и жал през сълзи недраги, 

проклинайки онези облаги,

задето тъй копнейки се бори,

че изпрати приятел при мори*.

Без сила то останало, падна

пред своята съдба безпощадна,

 видя как се тялото свлачи  

по катранено черния път 

и  с рев, сякаш гарванът грачи,

ранено прие чуждата смърт. 

Тъй остана сам в свят от кръв и без другар, 

лутайки се празно, без цел, но с господар 

на име, означаващо надежда,

че не всичко чак до смърт се свежда.

 

*мори - от сл. митология - нечисти души на убити хора, зли духове;

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Койчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...