15 jun 2016, 8:23

Отзвук

  Poesía » Civil
1.1K 0 4

Над Ботевград надвиснал тъмен облак

чертаещ ден за почест и печал.

На този ден, на втори юни

България загубва своят син поет, бунтар,

с перо и сабя в нашата история останал

и сам с дела венеца си създал.

 

А можел е спокойничко в Браила

да се разхожда  самоличност скрил,

към благините с радост да поглежда,

пари да скъта и да дочака свободата

с Венета топличко гнезденце свил.

 

Да, можел е, но траели сърце юнашко

да слуша воплите на роб?!

Минута му се струвала проспана вечност,

а саможертвата единствен ход.

 

Дали куршумът го пронизал в умно чело или в тил

това го знае само гнусният стрелец и Господ,

а подвига на Ботев все ще дава пример

и ще пребъде обществото,

народ от корен древен ръст с години извисил.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...