Отзвук
Над Ботевград надвиснал тъмен облак
чертаещ ден за почест и печал.
На този ден, на втори юни
България загубва своят син поет, бунтар,
с перо и сабя в нашата история останал
и сам с дела венеца си създал.
А можел е спокойничко в Браила
да се разхожда самоличност скрил,
към благините с радост да поглежда,
пари да скъта и да дочака свободата
с Венета топличко гнезденце свил.
Да, можел е, но траели сърце юнашко
да слуша воплите на роб?!
Минута му се струвала проспана вечност,
а саможертвата единствен ход.
Дали куршумът го пронизал в умно чело или в тил
това го знае само гнусният стрелец и Господ,
а подвига на Ботев все ще дава пример
и ще пребъде обществото,
народ от корен древен ръст с години извисил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
