bojenski (Иван Иванов)
266 2718
15.06.2016 г., 8:23 ч.

Отзвук 

  Поезия » Гражданска
897 0 4

Над Ботевград надвиснал тъмен облак

чертаещ ден за почест и печал.

На този ден, на втори юни

България загубва своят син поет, бунтар,

с перо и сабя в нашата история останал

и сам с дела венеца си създал.

 

А можел е спокойничко в Браила

да се разхожда  самоличност скрил,

към благините с радост да поглежда,

пари да скъта и да дочака свободата

с Венета топличко гнезденце свил.

 

Да, можел е, но траели сърце юнашко

да слуша воплите на роб?!

Минута му се струвала проспана вечност,

а саможертвата единствен ход.

 

Дали куршумът го пронизал в умно чело или в тил

това го знае само гнусният стрелец и Господ,

а подвига на Ботев все ще дава пример

и ще пребъде обществото,

народ от корен древен ръст с години извисил.

 

 

 

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??