Out of the dark
Заедно преминахме през мрака,
прегърнати в ефирна тишина,
избързах аз, смутен те след това изчаках,
потънах в теб, прозрях неизвестността.
Пропаднахме във непознати чувства,
почувствахме телата си слепени и горещи,
и всяка фибра що душата ни напусна,
в икона стана сред рояци свещи.
И святи бяхме, и безпътни грешници,
които страдат се и се желаят вечни,
щастливи бяхме, бяхме и несретници,
във кръговратни страстни, безконечни.
Но падна мракът, хубав и потаен,
за да прикрие всички ясни мисли,
една искра в сърцата ни догаря,
или се превръща във природно бедствие...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados
