portos (Христофор Тодоров)
34 71
23 ene 2009, 8:26

Out of the dark 

  Poesía
621 0 2

Заедно преминахме през мрака,
прегърнати в ефирна тишина,
избързах аз, смутен те след това изчаках,
потънах в теб, прозрях неизвестността.

Пропаднахме във непознати чувства,
почувствахме телата си слепени и горещи,
и всяка фибра що душата ни напусна,
в икона стана сред рояци свещи.  

И святи бяхме, и безпътни грешници,
които страдат се и се желаят вечни,
щастливи бяхме, бяхме и несретници,
във кръговратни страстни, безконечни.

Но падна мракът, хубав и потаен,
за да прикрие всички ясни мисли,
една искра в сърцата ни догаря,
или се превръща във природно бедствие...

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Къде са римите в последните четири стиха?Значи показваш, че можеш и
    ...не го правиш.Това е неуважение първо към читателя, а после и към себе си.Оправи го .Ние заслужаваме повече .Ти също!
  • Пленително е!Просто нямам думи...
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??