29 abr 2006, 12:43

Овца надута

  Poesía
974 0 2

 /реалност, която можеше да е символична/

О, сигурно си искал да ги видя,
две бисерчета в есенната “кал”.
Очаквал си на два пъти да ги листя,
но все съм ги пропускала без жал.

Защо ми бяха, питам се, очите,
замислили поредно излияние.
Познанието идва без да пита,
макар и във “загубено” съзнание.

Сега от ъгъла на времето изминало
те струват ми се цяло състояние.
Приятелю, със щастието да поплачем
и ако можеш,
приеми туй закъсняло разкаяние.

:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!Браво! Хареса ми!
  • Сихчето много ми хареса
    И един огромен поздрав заради заглавето То е единственият начин, чрез които да привлечем погледите!
    СУПЕР СИ!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...