/реалност, която можеше да е символична/
О, сигурно си искал да ги видя,
две бисерчета в есенната “кал”.
Очаквал си на два пъти да ги листя,
но все съм ги пропускала без жал.
Защо ми бяха, питам се, очите,
замислили поредно излияние.
Познанието идва без да пита,
макар и във “загубено” съзнание.
Сега от ъгъла на времето изминало
те струват ми се цяло състояние.
Приятелю, със щастието да поплачем
и ако можеш,
приеми туй закъсняло разкаяние.
:)
© Мери Попинз All rights reserved.
Сихчето много ми хареса
То е единственият начин, чрез които да привлечем погледите!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
