Годината бе 2002, нагорещеният асфалт изгаряше босите ми крака.
Играех навън и нямаше нещо що не мога,
по лицето ми нямаше и заченка на брада.
Ден след ден изследвах света, създаден от Бога,
борех се с дракони и въображаема змия.
Любопитство таях плюс детска тревога,
лягах си късно след великите дела.
И нямаше игра, която да не играя,
и с големи групи не обичах да се мотая.
Самотата ценях, мечтаейки наум,
а съдбата - изпрати ми Гая.
Малко кутре, топчица косми,
на майка подарък за рождения ден,
по асфалта тичахме заедно боси,
още я видях, и взех я с мен.
Прибирах се весел, удовлетворен от деня,
прекаран в игри по градини, в парка,
верен спътник срещу въображаемата змия,
другарско чувство и миризма на овчарка.
Минаваше времето, опознавахме се двама,
за нея бях всичко, не просто част от плана.
Жалко, но имаше дни не ставах от дивана,
не бях при нея, а пред компютри,
отварящи в душата яма,
убиваща чувства като черно петно върху цветова гама.
Но тя не намекна, че съм егоистът от нази двама,
посрещаше ме с любов,
щом страдах от някоя семейна драма.
Благодарен съм и за това,
че отдадена ми беше.
Мъдрост рядка от погледа и шептеше,
сърцето и игриво винаги гореше.
Споделих детството си с нея главно
доста дъждове ни пръскаха и валяха,
но го изживяхме славно!
Мина се време, годините отлетяха,
станах студент, в чужд град делата ме отвяха.
Изплъзна се каишката от ръката ми плавно,
Гая зачака, в главата ми уроци се плетяха.
Доста време в двора стоя,
сама царица, сама посивя...
Съжалявам за всичко, приятелче вярно,
съжалявам пред теб,
че часове не намирах да те забавлявам
като през времето старо...
Заслужаваше повече от егоистичен човек,
заслужаваше внимание като пергамент от поет.
Изминаха бавно твоите дни,
накрая не издържа, гръбначето приви.
Главата приведена ниско висеше,
а ти на сянка болна лежеше.
И ето, дойде ден черен,
трябваше да те заровим,
след мъчителния час последен.
Ти пак в двора си остана,
пак си царица на твоята поляна.
Не ще забравя игривия ти копнеж,
нито ще забравя изражението твое,
но ще гледам с надежда всеки стремеж,
а ти ще намериш вечен покой!
Почивай в мир, приятелче мое!